Страстите дъждовни
дъжда отмиваше задръжките
капките погълваха страха
въздуха беше с непознатото
целувките
и ние под дъжда
бавно влагата заместваше кръвта
кожата се давеше от страст
писъците бяха тъмна красота
а ние се ебем
и т.н, и т.н както казва тя
ebah ti poeziata, da ti okape bradata….
Хайку master…..:Р
Нищо не разбирам от поезия, но това ми хареса :-)
Поздрави
Ахахаха последните два стиха бяха изненадващи :).
„капките погълваха страха“ – пробвай с „поглъщаха“ ;). Струва ми се, че след „и ние под дъжда“ се губи ритъма.
e da de tvorchestvo e vse pak Des ako iskash hvani se i napishi neshto po vyprosa ;)
Превъзходно описан миг!Без излишни думи ! Емоцията е безумна!Липсват ми трите точки след „а ние … и т.н.,и т.н.както казва тя!“ Тук глаголът според мен е излишен.
Не знам доколко съм права за ритъма, след толкова препрочитания се обърках :). Със сигурност да не се приема от автора като критика.
lunna_sonata, по принцип не е хубаво да се пренаписват чужди стихотворения, но ето един вариант, без претенцията да е по-добър.
Дъждът отмиваше задръжките,
капките поглъщаха страха,
въздуха беше с непознатото,
целувките…
и ние под дъжда.
Изпълваха се с влага вените,
кожата се давеше от страст,
тъмна красота са писъците,
а ние се ебем…
„И т.н, и т.н“ – както казва тя.