The End
Не ми е до празници!
Не празнувам нищо!
Не искам да пия, пея и да се веселя.
Не искам да говоря с никого, не искам и да слушам!
Не знам защо но като че ли умората ме удря изведнъж.
Не ми се работи, мисли или будува в това студено време.
Не мога да се реша да напиша нещо позитивно.
Не искам да живея в онзи свят в който всичко е розово и пълно с оргазми.
Не смятам да пиша планове или обещания за 2008-ма
Не трябва да се променям драстично, дори и ако необходимо
Не ми се пише повече
Не си представях края на годината така
Не искам това да е последно, но май така е по добре
Не искам да коментирам…
Най- много инфаркти и инсулти връхлитат хората около Нова година. Някои по- простовати лекари веднага стигат до заключението, че това се дължи на преяждане и препиване.
Да, ама аз познавам неколцина, които не пият и не плюскат и пак преживяха инфаркти точно около Коледа и след това.
Струва ми се, че тук влияние оказва някакъв неосъзнат стрес. По това време всеки си дава сметка, че е остарял с една година. Повечето хора отчитат, че през отминалата година не са постигнали нищо, че са живели зле и няма изгледи това да се оправи и т. н., и т. н. Порой от мрачни мисли връхлитат човека. И хоп- я инфаркт, я инсулт…
Затова и аз мразя тези празници. Мразя ги в червата. С огромно нетърпение чакам те да отминат.