Вкуси живота

Още се чуваха писъците от екстаза.
Още не беше утихнала страстта.
Още се гърчеше последната бръчка в мозъка.
Стаята бе облъчена с мощната светлина която се сипеше през капандурата на тавана.
Извънземните бяха единствените свидетели на зловещото изпразване което се бе случило преди броени секунди.
На леглото беше тя.
Лицето й блестеше. А под блясъка се долавяше задоволителната усмивка на мръсницата.
Обираше светлината от лицето си и облизваше живота с пръст.
Дишането й бе все още насечено, нейните очи още гледаха към тъмното.
А там хванал оръжието което дари блясъка, дявола на който ехидно се радваше – това бях аз.