Палавия чичо, голям мръсник!

Беше зимата на 2005-та и докато си говорех с приятелка за книги и други глупости хранещи душата се спомена една книга. Тази книга я намерих броени минути след като се бях прибрал вкъщи и седнах да я чета. Четири часа по-късно я бях прочел. Книгата беше от онези които накрая разбираш че това което си прочел е нещо велико, тръпки те обземат и един лек мозъчен оргазъм те зарежда с малко повече енергия и ентусиазъм.

Книгата беше The Alchemist на Paulo Coelho.

Онзи ден си приказвах с един приятел и той ми каза за една книга която трябва да прочета, на мен лично щяла много да ми хареса. Което много ме заинтригува щото аз много книги не чета или поне обичам много специфични неща. Но доверих се на човека, намерих книгата и започнах да я чета.

Малко повече от 30мин и бях на 4-та глава, харесваше ми това което четях но трябваше да ставам – имах среща.

Върнах се към полунощ и пак я захванах…….заспах по някое време щото ми се спеше…..

На работата намерих време и я довърших. Чувството беше същото като с предната книга, само че този път бях настръхнал от друга възбуда не на мозъка.
Ако не сте свършвали от книга значи не сте чели достатъчно бързо :)

Невероятна история и с неочакван край – My Uncle Oswald на Roald Dahl