Ало, обичам те!
За пореден път телефона й звънеше…
Беше симпатягата който се обажда между 6 и 7 на път за вкъщи.
Винаги беше ентусиазиран, оптимист, засмян и весел усещаше го тя дори през слушалката.
Приказките вървяха като разголени тинейджъри надрусани на street parade.
Той беше отпуснат и винаги истински, нямаше увъртания, нямаше опити да скрие своята истинска душа, нямаше и задръжки.
Бълваше думи, словосъчетания разни, глупости всякакви момчето искаше да говори с нея колкото се може повече. Но в реалност бяха само 5-10 минути между ефирните почивки, а това го подлудяваше, чудеше се какво и как да каже, мислеше за нейната реакция, дали ще й допаднат тези шегички, дали ще ме разбере, дали, дали?
Вече няколко седмици това се повтаря….той живееше за тези часове от деня когато ще чуе нейния глас, нейния смях, нейния заряд от енергия.
„Аз съм Хриси“ беше ключа който отключваше сърцето му….
И днес искаше да се почувства истински с отворено сърце за онова хубаво онова нежно създание…..
Телефона звъни вече 5-ти път но никой не вдига…..няма надежда и днес той да почувства как тупти сърцето, нямаше ги пеперудите и лалетата които му се привиждаха когато си мислеше за нея, нямаше я усмивката на лицето, нямаше го онзи блясък в очите му, няма…….
Отчаян, унил и намусен опита той отново – „Още веднъж, тя ще вдигне“ опитваше да убеди себе си, но и този път нямаше отговор.
Затвори и се понесе по пътя, по дългата улица в квартала, по черния асфалт, по пътя който води към края……
Прибра се вкъщи съблече дрехите и се отправи към банята, а там го чакаше ваната напълнена със сапунисана вода. Сивия цвят който му напомняше на водата след домашното пране, бялата пяна беше винаги неговите мехурчета с надежда, там бяха и частиците от неговата любов, ключа който отвори сърцето му.
Беше забравил за снощи, за прекрасните моменти с нея, за ресторанта, хубавата музика в клуба, за коктейлите със странни имена, за разходката по плажа и пътя към града, целувките в асансьора, милувките на входната врата, за нежните моменти на мекото легло, за сладките целувки по нейните бедра, за мокрите й устни и очите като черни огледала, за хъскавия й глас и невероятните слова, за истинската страст и това което беше тя.
