Истинска Любов – Из дневниците на 7 годишни

!Не отговарям за източниците, те са деца и да не им се вярва много!

„Любовта не е сляпа, любовта вижда всеки който е обичан и има капацитета да обича.“ – анонимен задръстеняк

08:00
Скъпо дневниче, днес е най-хубавият ден, днес е петък – след училище отивам на гости при леля Пепи. Тя ми е любимата леля.
Всеки път когато идва да ме взима от училище ми носи нещо, близалки, захарен памук, играчки. Нямам търпение….

21:30
Скъпо дневниче, още един прекрасен ден при леля е на привършване. Преди малко ме зави сладко и ме целуна по челото. Деня беше просто невероятен и не мога да заспя.
След училище с моята приятелка Лора чакахме пред училището да ни приберат. Моята леля Пепи дойде първа, а след нея и чичо Сашо който е любимия чичко на Лорчето. Тя е по-малка с годинка от мен но аз много я харесвам. Поканих я за моя рожден ден идната неделя когато ставам на 7.
Качихме се в колите и моя уикенд започна, минахме през магазина да напазаруваме и след това отидохме в апартамента на леля. Той е в края на града, от прозореца се вижда само полето, планините и коли от време на време. Тук е много спокойно и дори мога да излизам да си играя навън имаме си парк.

Към 7 вечерта се прибрахме на топло, че моите бузки били прекалено сладки и червени и леля само ми ги щипкаше да не замръзнат. Обичам когато тя се грижи за мен, целува ме много често…

Когато паднах пред блока имах малка раничка на лявото коляно и се прибрахме да го излекуваме. Съблече ме и ме намаза с нещо което щипеше и ме разплака. Леля ме гушна в скута и докато плачех тя ме целуваше, галеше и ми бършеше сълзите.
След като вечеряхме беше време за баня и тя напълни ваната и я направи с балончета както обичам. Сложи го и патенцето Жужи да си плува с мен.
След като се бях уморил да играя с него, тя дойде да ме насапуниса и да ме изкъпе. Първо ми изкъпа косата с онзи шампоан който мирише на люляк и не ме кара да плача. После с малкото сапунче ме натърка измихме всички местенца които трябва да са чисти ако искам да съм мъж. Докато излезе да говори с мама по телефона и аз пак насапунисах пишлето да сме сигурни че ще ставам мъж.

Тя се върна и ми се смееше че не съм си отмил пяната и бях само сапунисан на едно място, помогна ми да се отмия.

След като се облякох и беше време да лягаме, исках да играем на новата игра която ми показа. Името е много смешно и всеки път когато казвам на Лорчето за нея тя ми се смее.

Играта е много лесна, гушкаме се и се гъделичкаме навсякъде но който се засмее или проговори губи. Аз губя като ме гъделичка около коремчето или когато ме целува по дупето. А тя губи когато съм върху нея на пода и съм яхнал единия и крак и си играя на гъди гъди с „планините“.

Последния път тя загуби щото мъркаше като коте а това са звуци…лельо!!!

Сега съм много уморен и ми се спинка, до утре дневниче. целувки.

Иванчо, 7г

Из дневничето на Лорка 6г.

Мило дневниче, днес докато чакахме с Иванчо да ни приберат си говорихме кой най-много обичаме след мама и тати. Аз обичам чичо Сашо а той леля си Пепи. Те си нямат деца и ни обичат нас. Много сме щастливи аз и той.
Чичо дойде да ме вземе с новия си джип, той е за планината защото там е новата му къща. Докато карахме по пътя той ми каза че има изненада за мен като стигнем. Пред входа ми каза да си сложа ръцете пред очите и той ме гушна. Когато ги отворих вече стояхме пред една врата а там имаше надпис “ Приказната Лора“.

Това е моята стая, тя е с облачета, цветя и ангелчета по тавана. Имам си много играчки с животинки, най-любимата ми е Мечо Пух, той е много сладък и казва „I love you“

Днес ще играем новата игра на чичо, той винаги измисля нещо интересно с което да се забавляваме ние двамата. Той ме попита ако искам да играем на болница и аз исках да съм доктор. Той каза че ще направи сюжет за война и че аз ще се грижа за ранените войници.
Направихме окопи като събрахме много играчки на куп, и наслагахме фенерчета към небето да следят за самолети. После опънахме палатка от чаршаф и сложихме една постелка на която ранените ще лежат.

Когато се стъмни чичо беше пуснал вече музика от някакъв филм с викове, бомби и пушки май се казваше Апуколибкис. Беше се направил кафяв в лицето и носеше смешни зелени дрехи. Когато го целунах преди да отиде на фронта ми миришеше на кафе, хихи аз разбрах въпреки че той не ми каза.

Музиката беше много силна и на моменти ме беше страх, имаше викове на жени и бомби. Чичо пълзеше по терена и викаше да се скрия в окопите докато не спрат бомбите. След 10 минути чичо вече не мърдаше и викаше за помощ. Отидох да видя в палатката и той лежеше там. Каза че трябва да махнем дрехите да видим къде е раната. Съблече се и почнах с огледите. Каза да го докосвам бавно и леко, особено около стомаха че може да има вътрешни рани които не се виждат с око. Изглеждаше ОК и се облече пак за фронта. Уговорихме другия вариант за лечение който щеше да го играем ако пак се върне от фронта, когато е смъртно ранен и трябва да проверя дали е умрял.

Музиката почна пак на ново, този път имаше много бомби, и някакъв мъж викаше…. Чарлииии… малко ме уплаши, и се просълзих. Чичо вече не викаше за помощ но виждах да маха с ръка и да ОХ-ка. Отидохме до палатката и го съблякох целия. Сега трябва да се гледа за пулс, за топлина и твърди места по тялото. Ако е топло и твърдо да се гали нежно с ръце и така ще усетя пулса ( не знаех какво е пулс но ме накара да си сложа ръка на сърцето и го усетих, туп туп).

Бях върху войника и го пипах първо по лицето, по гърдите, после по корема и като че чичо не дишаше, после усетих пулса, но вместо туп туп усещах чичо да мърда и ми шепнеше да не си махам ръчичката че кръвта от раната ще изтече, да стискам……

Музиката спря, и вече пулса го нямаше, твърдото беше омекнало и кръвта беше по моите ръце, не беше червена, а войника май беше умрял.

Играта я приключихме с къпкане във ваната и приказката за червената шапчица.

Утре ще играем на чичо доктор, и аз ще съм си навяхнала коляното, коремчето ще ме боли.

Надявам се и Иванчо да е прекарал забавно при неговата леля.

Обичам чичо, мама и тати, те са невероятни.