На среща с ТЕБ

Имало едно време едно момченце, то си харесвало учителката по йога.

Един ден занятието било Йога и всички си облекли най удобните дрехи, темепературата в стаята била увеличена до 24С за да имат ефект упражненията. Започнали от лесните упражнения, преминали през показните фази на лотус моkус и кой колко ще издържи.

Прекръстил крака нашия герой бил много схванат но търпял болката като се концентрирал върху зачервеното нежно лице на учителката.
От време на време тя продухвала въздух от сладките си устни да прогони косата която закривала закръглените и румени бузки.

Иванчо вече изпаднал в транс от тази гледка, с вторачен поглед в незнайните дълбини на нейните сини очи, търпи той болката от мускулите които се изцедяват с всяка изминала минута.

Учителката се надигнала и учениците последвали. Всичките охкали, уфкали само Иванчо държи, не издава звук.

Учителката забелязва и отива при Иванчо да му каже да диша да се раздвижи. Иванчо не казва нито дума.

Идва вторият урок след седмица, Иванчо е един от първите в класа. Готов с новите си дрешки но и носи малка кутийка за ценности цвят слонова кост с лотус нарисуван по средата на капачето което е с формата на езерце и оцветено подобаващо.

Учителката няма думи, силно впечатлена от жеста, благодари на Иванчо който си сяда на мястото и чака да започне урока. Класа вече е там и почват упражненията.

Идва третия урок.

Иванчо го няма, но идва един куриер, приятно усмихнат отива до учителката и я моли за подпис, носи подарък.

Вътре бяха 2 обици ( златни, формата на лотус, и една бележка)
Без да промълви нито дума тя чете бележката:

April

Eyes tell, tell me, what you tell me,
telling something all too sweet,
making music out of beauty,
with a question hidden deep.

Still I think I know your meaning,
there behind your pupils’ brightness,
love and truth are your heart’s lightness,
that, instead of its own gleaming,

would so truly like to greet,
in a world of dullness, blindness,
one true look of human kindness,
where two kindred spirits meet.

-Johann Wolfgang von Goethe

Вашият Иванчо (Извинете ме но днес няма да мога да дойда на урока)

До скоро.

April е също и името на учителката :))

Урока протича , свършва и тя излиза от сградата. Пред входа точно в 9, бяла кола паркирана, с цвете в ръка и невероятна усмихва я очаква той.

Изумена и трогната тя го гледа с влажен поглед и буря от чувства я обземат иска да го попита какво става, защо и т.н , но просто се усмихва.

Иванчо се отправя към нея и нежно изговаря „Исках да те видя тази вечер и все още искам, затова съм приготвил вечеря и ще се радвам ако се съгласиш да я споделя с теб“

Отиват двамата с неговата кола до неговата къща, масата е на терасата, приготвена с две свещи запалени, чаши за вино и приборите подредени.

В колата Април се усмихваше и питаше Иванчо, радваше се на отговорите които получаваше и за 20 те минути път дори е помечтала малко ( не се знае какво).

Вечерята е страхотна, разговор, усмивки, и съвсем случайно докосване. Поглежда го тя и знае на момента, това е най-хубавият ден.

Прибират се в къщата, уж да я откара до тях, но се спират до масичките тип античен, вазите с цветя, мраморното стълбище, пита за картините по сетената и се озовават пред спалнята. На шега или не сладкото същество впечатлило Иванчо си прави шегичка – Аха такъв ти бил плана значи, а аз мислех че ще си ходя. След което го хваща за ръката и повежда смело към непознатата стая, с меките чаршафи, с меката светлина. Той я целува по меката кожа, по сладките устни.

Настава утро, пробужда се Иванчо с широка усмивка, вдишва дълбоко въздух и погледа му се стоварва върху жълта бележка, изписано върху нея.

„Аз не съм мечтаната от теб, аз просто съм в съня ти, романтик такъв…..“

ДРЪН ДРЪНННнн…

Будилника

Съня

Мечтата

Реалността